Децата Индиго

Това е доста интересно явление, за което все още малко се знае и говори.
Наречени са така заради цвета на аурата си. Предполага се, че 90% от децата под 10-годишна възраст попадат в тази категория.

Откъс от книгата на Каролина Хеенкамп "Децата на новата ера"
" И така, обект на тази книга са новите деца, тъй наречените деца-индиго. Цветът на техния живот е индиговият; те проявяват и дават израз на присъщите за него личностни характеристики. По принцип всяко дете се отличава със свой цвят на живота. Той може да е червен, зелен, жълт и син или комбинация от два или повече. Детето с цвят индиго притежава нови, необичайни за нас, донякъде "трудни" личностни и характерологични особености, с които обществото не ще излезе лесно на глава. Напоследък и родители, и учители се виждат принудени да преосмислят и променят отношението си към своите питомци. В детските градини и училищата се наблюдават множество симптоми, свидетелстващи, че у малките има нещо "съвсем различно".
Индиговият цвят на живота е само един от отличителните белези на най-младите жители на нашата планета, но е толкова показателен, че повечето американски психолози междувременно превърнаха названието "индиго" в термин. След няколко години, когато ще знаем повече за тези нови деца, вероятно ще сме в състояние да прозрем различните им задачи, потенциал и качества и дори може би - да ги разделим на групи.

Сега бих изброила само някои по-общи личностни характеристики на децата-индиго:

Притежават вътрешно знание за истината в живота.
Знаят, че следва да живеем в хармония със самите себе си и със заобикалящата ни среда.
Често съчетават в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинен тип).
Знаят, че съществува нещо повече от това, което виждат очите ни.
Убедени са, че материята и физическият живот са илюзия и че животът се състои от енергия или живо съзнание.
Знаят, че всичко във вселената е взаимосвързано. Времето, пространството, разстоянията и формите за тях не са нещо отделно, каквото е нашето разбиране.
Чувстват, че животът следва да се цени във всичките му форми, а към тях - да се подхожда с чувство за единение, с любов и състрадание*. Духовните категории са им по-лесни за разбиране от материалните.
He позволяват да бъдат ограничавани с отживели идеали или догми.
He могат да бъдат накарани да извършат нещо, в което не вярват.
He се оставят да ги ръководят хора, чиито етически възгледи се различават от техните; дори натискът от страна на обществото не може да ги принуди да им се подчинят. o He е лесно да им вмениш нещо във вина, нито пък - да ги накажеш. Този подход просто не ги впечатлява.
Те не желаят да бъдат напъхвани в никакви калъпи или схеми.
Трябва да могат да живеят живота си според по-висши принципи - така, както го разбират; в противен случай се депресират, поддават се на саморазрушението и страха.
Те са честни, искрени и независими. Често им липсва усет за собственото им тяло. Петте им сетива са твърде изострени и поради тях лесно се превъзбуждат и изтощават. Прекалено чувствителни са по отношение на всичко, което ядат; най-подходяща за тях е непреработената и растителната храна.
Те общуват без проблем с животните, растенията, с другите деца и природата като цяло. Можеш да ги завариш да си контактуват с "невидими" приятели. Затова биват класифицирани като деца с жива фантазия или направо - със странна психика. Тъй като усещат, че всички неща са живи, често не могат да бъдат отделени от обекта на своето внимание. He придават прекалено голямо значение на предметите, а ценят "духа" в тях.
Трудно изразяват идеите си с думи. В повечето случаи чувстват езика като ограничение.
Те не гледат на играта, възпитанието, отношенията, работата като на отделни неща. За тях всички тези аспекти на живота се допълват взаимно и представляват цялостно преживяване.
Те са изключително чувствителни и се разплакват от няма нищо.
Нуждаят се от съвсем малко сън, колкото да се възстановят физически.
Склонни са към уединение, защото рядко се чувстват разбрани от другите деца и приети от средата си.
Много добре усещат кое е правилно и кое не е и не се нуждаят от дисциплиниране. Това, от което истински се нуждаят, са ясно очертани отношения.
Ако родителите и учителите не им позволят да действат според убежденията си, предизвикват у тях сериозна съпротива.
Те са много любознателни и не желаят, нито пък са в състояние да се задоволят с дежурни отговори само защото са давани открай време. Отговорите трябва да им създават усещането за истинност.
Идентифицирането с обичайните, разглеждани в училище теми им коства голямо усилие. В повечето случаи те не виждат връзка между тези теми и духовния живот, който за тях е единственото мерило за нещата.
Често се грижат за онеправданите или несправедливо третирани свои съученици.
Притежават изострено чувство за справедливост.

Децата-индиго, както и много от останалите нови деца почти не са кармично обременени. Те се раждат в онези части на света, които тъкмо "са се отворили" за по-осъзнат живот. "


Можете да прочете цялата книга онлайн тук:
http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index22.htm