Икономически новини (за заинтересованите) :P

Цитат :

По-голямата автономност на училищата води до по-високо качество на образованието

Дата: 07.03.2008 година

В ново изследване на английския независим мозъчен тръст Реформа се показва на практика как действат пазарните стимули в образованието, които могат да превърнат дори едно посредствено училище в елитна образователна институция.

Ричард Тайс описва успеха, който постига, като се нагърбва с нелеката задача да подобри качеството на обучение в едно западнало държавно училище в Нортхемптън, Великобритания. Благодарение на правилен подход, базиран на пазарни решения и предоставяне на по-голяма автономност на ръководния персонал в училището, само за няколко години то успява да се преобрази и да пожъне значителен напредък.

До 2004 г. местното държавно училище в град Нортхемптън се характеризира с много лоши показатели. Само около 19% от всички ученици успяват да получат средни и над средни оценки на зрелостните изпити. През периода от 1997 г. до 2004 г. има много свободни места в училището, дисциплината е под всякаква критика, около 15% от учениците системно бягат от училище. Съществуват множество проблеми, свързани с лошо управление на училището, неефективно изразходване на ресурси, незадоволително качеството на преподаването и липса на мотивация на персонала да се усъвършенства. Лошите учители не биват наказвани, а младите не получават възможност да се развиват и подобряват квалификацията си. Схемата за определяне на заплащането на персонала не позволява да се награждават добрите и старателни учители и по този начин да се мотивират.

През 2000 г. във Великобритания стартира така наречената програма "Академия". Целта й е да се предотврати западането на гимназиите в бедни региони в страната. Академиите са независими училища, които получават мандат от държавата да съществуват и предлагат безплатно образование на учениците. Програмата е свързана с построяването на нови сгради и управление на училищата, което е напълно независимо от местните и централни публични органи в областта на образованието. Всяка "акедемия" има правото да определя сама учебната си програма в зависимост от специфичните нужни да местното население. Към септември 2007 г. има вече 83 подобни институции в цяла Англия. Правителството си е поставило за цел до 2010 г. да има най-малко 200 такива училища, а след това техният брой да се увеличи до 400. Очевидно тази програма се оценява като успех. Освен с помощта на държавата, всяка акедемия си има спонсор, който помага да се построят сградите. Спонсорите са благотворителни институции и фондации, предприемачи, филантропи, доброволци, неправителствени организации и т.н. Срещу даренията си те получават правото да управляват училищата.

През 2004 г. училището в включено в програмата "Академия". Само за няколко години резултатите в училището показват значителен напредък, след като моделът на управление е променен изцяло. Той става напълно независим от публичните власти. Мениджърите получават свободата да взимат ръководни решения, които се отнасят до заплащане на учителите и управление на човешките ресурси, да прилагат политика на мотивация на персонала и учениците, да въвеждат различни иновации. Управлението става много по-гъвкаво, решенията се взимат много по-бързо, новите правила позволяват да се прояват лидерските качества на мениджърите, добрите идеи се прилагат на практика, няма прекалена бюрократизация, която спъва иновациите. Вече не се разчита на стандартите, спуснати от държавата, които централизирано определят съдържанието на учебната програма, заплатите на учителите и начина, по който ще се изразходват средствата.

В резултат от промяната в управлението и културата в училището започват да се появяват положителни промени:

*
Учениците постигат много по-добри резултати на зрелостните изпити;
*
Бягането от училището е намалено средно с една трета;
*
За всяко място в училището вече се състезават трима ученици;
*
Местната общественост е ангажирана с дейността на училището в много по-голяма степен;
*
Разходите за осигуряване на учители са намалели с повече от 75%, тъй като отсъствията на учителите значително намаляват.

Този пример, както и опитът на останалите "академии" във Великобритания, показва, че предоставянето на по-голяма автономия на училищните ръководства води до следните резултати:

*
1) Повишение на мотивацията на преподавателския персонал;
*
2) По-добра дисциплина в училищата;
*
3) Проява на повече лидерските умения;
*
4) По-голяма гъвкавост на правилата за прием на ученици;
*
5) Създаване на бизнес-ориентирана култура в управлението;
*
6) Повишаване на сътрудничесвтото между мениджърите и учителите;
*
7) По-голяма ангажираност на местната общност към дейностите на училището.

Постигнатите резултати от програма "Акамедия" във Великобритания показват, че доброто управление на училищата е от основно значение за качеството на образованието, което те предоставят. Но за да бъде управлението на високо ниво, е необходимо наличието на пазарни стимули и свобода на мениджърите да определят правилата, да решават бързо съществуващите проблеми и да нагаждат учебните програми в зависимост от потребностите на учащите. Държавата се е провалила в опитите си да предложи успешна рецепта за всички училища. Тези изводи важат в пълна степен и за България - необходима е децентрализация и по-голяма автономност на училищата. Път, по който вече сме тръгнали с оповестения пакет от реформи в областта на средното образование в края на миналата година. Остава да се извърви докрай.

Някакво мнение?

2007 – нашите важни събития

Цитат :

Всеки прави равносметка какво е успял да постигне през изминалата година. Ето и нашата скромна оценка.

1) ИПИ, заедно с други икономисти, успя да наложи дебата за ниски данъци и 10% плосък данък върху доходите беше приет.

2) ИПИ, в сътрудничество с експерти и активно работейки с бившия ни колега, сега депутат, Мартин Димитров, успя да:

*
Изготви предложение за държавен вестник - безплатен и в Интернет - приет на първо четене през 2007.
*
Изготви предложения за промени в Търговския закон за намаляване на изискването за минимален капитал за създаване на ООД и АД десет пъти. В момента е в процес на обсъждане.
*
Изготви предложения за промени в Закона за нормативните актове - част от предложенията бяха приети през 2007 и от началото на 2008 година всеки проект на нормативен акт трябва да се придружава от мотиви, които съдържат 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

3) ИПИ организира пет пресконференции, като общото между тях беше идеята за по-малка намеса на държавата. Те бяха на тема

*
икономическа свобода в България и по света (февруари 2007),
*
намаление на осигуровките (юни 2007) - заедно с Индъстри Уоч и Георги Ангелов,
*
по-лесна процедура за издаване на строителни разрешителни (октомври 2007),
*
стачката на учителите и техните искания (октомври 2007)
*
пети алтернативен държавен бюджет с ниски данъци (ноември 2007) - заедно с Георги Ангелов

4) ИПИ издаде 51 броя от петъчния си Преглед на стопанската политика, 11 броя от месечния си Бюлетин за ниски данъци и 12 броя от английския си бюлетин.

5) ИПИ спечели две международни награди - за Неправителствена организация на годината и за Медия на 2007 на Стокхолмската мрежа.

6) ИПИ увеличи двойно посещаемостта на Интернет страницата си и има повече от 400 публикувани статии в български печатни и електронни медии, интервюта и участия в телевизионни и радио предавания.

Много други събития през годината ни помогнаха да срещнем интересни хора, да популяризираме идеите, които поддържаме от години, и да си повярваме, че дори и малко сме допринесли за по-добрия живот в България.

Главните ни приоритети за 2008 година са:

1. намаляване на осигуровките

2. съкращаване на администрацията

3. пенсионна реформа

4. фискална децентрализация

Надяваме се и занапред да получаваме подкрепата на организации и граждани със сходни идеи, разчитаме на по-отворена към добри предложения администрация и на всички медии, с които работим успешно от години.

Успешна нова година на всички!

Икономиката през 2008 г. – очаквания*

Цитат :

Настъпването на новата година е повод за равносметка какво се е случило в икономиката на страната досега в и какво предстои през следващите 12 месеца. Основен вътрешен фактор за това отново ще бъде стопанската политика на правителството, която ще се влияе от стабилността на коалицията и съгласуването на интересите в нея, а външните са свързани с членството в Европейския съюз. Генераторът на добавената стойност е частният сектор, но потенциалът за това до голяма степен би могъл да бъде намален от неправилни действия на управляващите.

Българската икономика се интегрира все по-силно с европейските, което се потвърждава от нарасналия обмен на стоки, от повишените капиталови потоци и от по-големия брой пътувания. Освен това законодателството на страната става все по-близко до това в ЕС. По тази причина решенията на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще имат по-голямо въздействие върху българските компании. Особено важна в случая е реакцията на ЕЦБ спрямо кризата на ипотечните пазари по отношение на поддържаните лихвени проценти в Еврозоната.

През 2007 г. основната лихва беше повишена два пъти поради ускоряването на темпа на инфлация, който достигна 3.1% през декември и превишава поставената средносрочна цел. От друга страна обаче ЕЦБ разхлаби рефинансирането на банките в Еврозоната и на няколко пъти отпускаше големи по обем кредити за увеличаване на ликвидността в системата. В резултат от това инфлацията в Еврозоната не се понижава, което означава, че в началото на 2008 г. не би трябвало да се понижава целевата лихва. Кризата с по-високо рисковите ипотечни кредити не е преодоляна и допълнителната ликвидност от ЕЦБ отлага изчистването на системата от натрупаните грешки и изкуствено понижава лихвените проценти.

Отражението върху българската икономика не е еднозначно. Повишената ликвидност на европейските пазари дава възможност за по-големи обеми от изходящи капиталови потоци, част от които се вливат в страната и увеличават инвестициите в нея, а оттам и потенциала за стопански растеж. От друга страна те водят до повишаване на паричното предлагане и по-висока инфлация. По-рестриктивната политика на ЕЦБ би означавала свиване на тези потоци.

През 2007 г. се наблюдава известно забавяне на темпа на нарастване на икономиката в България, като през първите девет месеца на годината реалният растеж на брутния вътрешен продукт е 5.7%. Ситуацията през 2008 г. ще бъде подобна. Очакваният темп ще бъде между 5.5 и 6.5%, като основен фактор за това ще бъде лекото забавяне на инвестициите. Делът на инвестициите, изразени чрез бруто капиталообразуването, ще се запази над 30%, но вероятно няма да нарасне. Потреблението ще продължи да нараства с умерен темп, като делът му в БВП ще се запази на същите равнища като през 2007 г.

В резултат от запазването на висока инвестиционна активност и на дела на спестяванията в БВП дефицитът по текущата сметка и през 2008 г. ще превишава 20% от БВП. Той ще се покрива напълно от положителното салдо по финансовата сметка, като по този начин общите валутни резерви ще продължат да нарастват.

След като през някои месеци на 2007 г. темпът на инфлация достигна над 13% (според индекса на потребителските цени) средногодишните и стойности превишиха първоначалните очаквания. Това се обуславя както от продължаващото бързо нарастване на паричното предлагане в страната, така и от някои шокове на предлагането като лошата селскостопанска реколта през годината, високите цени на горивата и суровините на международните пазари, които ще се запазят такива и през тази година. Средногодишният темп на инфлация в България ще бъде между 5 и 7%, което ще се дължи на продължаващия процес на изравняване на ценовите равнища с ЕС, на повишаването на доходите и на базовия ефект.

През 2007 г. официалните заплати в частния сектор се повишиха с над 20% по данни на Националния статистически институт. В публичния сектор (особено в средното образование) се получи натиск за по-високи заплати, освен това пенсиите бяха повишени два пъти през годината. Тези увеличения бяха една от причините за по-бързото нарастване на цените, като нетният ефект беше по-нисък, но все пак средно за икономиката се наблюдава реално нарастване на доходите. Тази тенденция ще продължи през 2008 г., тъй като търсенето на квалифицирани работници все още превишава предлагането. Това ще допринася и за по-нататъшното понижение на коефициента на безработица, който ще се запази между 6.5 и 7.5%, както и повишаване на заетостта за сметка на т.нар. обезкуражени лица. Повишаването на инвестиционната активност и откриването на нови работни места в частния сектор са основните причини за позитивното развитие, като тук важен фактор е политиката за понижение на облагането на труда, които безспорно влияят стимулиращо за бизнеса и за работната сила.

Правителственият сектор отново ще разполага с достатъчен комфорт по отношение на разполагаемите си средства. Въвеждането на 10% данък върху личните доходи ще доведе до разширяване на облагаемата основа и ще повиши събираемостта. Освен това се повишават някои акцизи. Като цяло приходите в консолидирания бюджет ще достигнат 42-44% от БВП, а разходите ще се определят от поставената цел за излишъка, който вероятно ще бъде над 3% от БВП. Очакваните положителни промени са свързани с образователната система и администрацията, ако бъдат предприети обещаните действия за оптимизиране на броя на заетите служители. В останалите основни сектори обаче - здравеопазване, армия, полиция и съдебна система - не се очаква подобрение.

Като цяло развитието през 2008 г. се очаква да бъде положително. Икономиката ще продължи да расте с умерени темпове, които ще означават бавно сближаване на реалните доходи до тези в Европейския съюз. Все пак членството в него ще предоставя повече възможности за по-предприемчивите хора, които на индивидуално ниво ще бъдат интегрирани с европейците в по-голяма степен.

* Статията е публикувана за пръв път във вестник Дневник на 8 януари 2008

За втора поредна година търсят "новото лице на науката" у нас

Цитат :

"Добре, че беше този конкурс, за да разбера най-сетне с какво се занимава моят приятел!" Така възкликна зрителка, съпровождаща един от състезателите в миналогодишното и първо издание на конкурса за комуникация на науката "Лаборатория за слава" (FameLab.org).

Тази година той ще се проведе за втори път у нас, разширявайки възможностите за среща на широката публика с разбираемо и атрактивно поднесена наука.

Британският съвет и Министерството на образованието и науката приканват младите учени от природо-математическите и инженерни дисциплини в цялата страна да се регистрират за участие от 17 март и да се явят на конкурса през април.

Той е подкрепян от много други институции и организации, които желаят да променят съществуващите отрицателни стереотипи към учените и тяхното дело. Медийни партньори на събитието са "Нет Инфо.БГ", БНТ и в. "24 часа".

"Лаборатория за слава" ще търси новите лица на науката, които да развият идеите си и уменията си, за да ги представят пред ненаучната аудитория на живо в залите или пред тв екраните.

Моделът е познат от шоу формати като "Мюзик айдъл" - състезателите разполагат само с 3 минути, за да се докажат пред експертно жури, като само най-добрите 12 продължават до финала. Темата трябва да бъде поднесена забавно, разбираемо, атрактивно, но без компромис с научната достоверност.

"Ние търсим хора, в чиито очи блестят звездите на науката; хора, които могат да представят научно издържано съдържание по един забавен, оригинален и вълнуващ начин, така че едновременно да допаднат на своите колеги и да бъдат разбираеми за ненаучната аудитория", обяснява Кати Сайкс, директор на Фестивала за наука в Челтнъм, Великобритания (Cheltenham Science Festival).

Освен награди на журито и на публиката, тази година ще има и награда на медиите, а "Софийска вода" ще отличи участник от София. Предстои обявяването и на други призове.

Спечелилият първо място ще замине за Великобритания да се състезава с победителите от още девет страни. Но най-голямата награда за участниците ще бъде възможността да споделят своята страст към науката с широката аудитория.

Достъпът на публиката до залите е безплатен, всяка от избраните зали е с капацитет между 250-300 места. Надяваме се да видим много ученици и техни учители, много хора, които не се занимават с наука, но искат да научат нещо наистина интересно, казват организаторите. БНТ ще заснеме и излъчи поредица от предавания за конкурса.

Тази година той ще се проведе за втори път извън пределите на Великобритания. Освен в България, "новото лице на науката" ще се търси в Австрия, Азербайджан, Гърция, Израел, Румъния, Сърбия, Турция и Хърватска. Това става възможно в рамките на регионалния проект на Британския съвет в Югоизточна Европа "Красива наука".

За да се регистрират, кандидатите трябва да посетят сайта на Британския съвет (BritishCouncil.bg), където ще намерят критериите за кандидатстване и формуляри, които да изпратят по електронна поща. Освен това има и полезни съвети за подготовката, както и интернет адреси с видеоклипове на миналогодишните финалисти от България и от Великобритания.

Миналата година Първа награда спечели Росен Угринов, биофизик, с "Йонните канали - молекулите комуникатори на нервната система". Тогавашният докторант в БАН вече работи в областта на клиничните изследвания.

Втора награда и наградата на публиката спечели Зорница Каменарска - специалист фармацевт в Центъра по молекулна медицина в МУ-София, с "Фармакогенетика - съвременни насоки лечение".

Трета награда и наградата на журналистите получи Георги Балджиев - докторант в Института по ботаника на БАН с "Програмираната гибел на клетките - билет за живота на организма".

-----------------------
Пак е добре,че правят някакви наченки на нещо,което да заинтересова младите хора (студенти)

Евала на икономиката , но вече има клон на Микрософт в нашия университет . ТОВА Е ИКОНОМИКА

Boon написа:

Евала на икономиката , но вече има клон на Микрософт в нашия университет . ТОВА Е ИКОНОМИКА

Здраве и живот скоро ще се запишем за тия курсове

Случаят Дънди – историята на една прикрита национализация

Цитат :

След повече от две години ходене по мъките и опити да се пребори с държавната машина и определени интереси на управляващи кръгове, изглежда че канадската фирма "Дънди" ще стартира проектите си. Но на висока цена. Ясната логика, че законите и правата на собственост трябва да се спазват в страната, се оказа неприложима в случая. Нито Европейската комисия, нито съдебната система в страната успяха да накарат министъра на екологията Джевдет Чакъров да спази законите в държавата. Именно зачитането на правата на собственост и спазването на договорите е предпоставка за съществуването на пазарна икономика. Без това необходимо условие не можем да говорим за никакъв свободен пазар, ефективна съдебна система, свободна търговия и пр.

След като повече от две години министър Чакъров отказваше да подпише ДОВОС (доклад за оценка на въздействието върху околната среда) на проектите за разширение на дейността на "Дънди" и дефакто блокираше дейността на компанията, тази седмица беше разпространена новината, че е постигнато споразумение между "Дънди" и правителството. Концесионното възнаграждение на компанията ще се увеличи в границите между 2 и 8% от стойността на метала в добитата руда, което се оценява на над 51 милиона лева годишно при сегашните пазарни условия. През 2007 г. постъпленията от концесията са били 1.73 милиона лева.

Другата клауза от споразумението е участието на държавата с дял от 25% в новата преработвателна фабрика, която ще бъде изградена. В нея ще се преработва добитият златно-меден концентрат до крайни метали. Постъпленията на държавата от това дялово участие ще се трупат в "Сребърния фонд" (фондът за гарантиране на стабилността на пенсионната система) по думите на министър-председателя. Този фонд, обаче, все още не съществува, тъй като не е приет законът за създаването му.

Как се стигна до тук?

Като ретроспекция на събитията ще представим фактите по случая "Дънди":

*
"Дънди Прешъс Металс" (Канада) закупува "Челопеч Майнинг" ЕАД през септември 2003 г., след като предишното дружество "Наван майнинг" фалира.
*
Инвестиционната програма на дружеството предвижда да бъдат инвестирани повече от 260 милиона лева в находището.
*
Дейността на "Дънди" води до създаване на работни места на местно и регионално ниво - 750 пряко заети в мината + над 3000 допълнителни работни места в преките доставчици и подизпълнители на находището.
*
Доходите на глава от населението в Челопеч и съседните населените места, където "Дънди" е сред основните работодатели, са повече от два пъти по-високи от средните нива в областта и в страната.
*
През м. февруари 2005 г. дружеството получава Сертификат за първи клас инвестиции. Според закона за насърчаване на инвестициите това означава, че централните и териториални органи на управление трябва да извършват административно обслужване в срокове с една-трета по-кратки от законоустановените.
*
През 2005 г. компанията изготвя ДОВОС за осъществяване на разширяване и обновление на находището в Челопеч.
*
18 ноември 2005 г. - изтича законният срок, в който МОСВ трябва да подпише ДОВОС.
*
Декември 2005 г. - Дънди подава жалба пред Върховния административен съд (ВАС).
*
Края на октомври 2006 г. - тричленен съвет на ВАС задължава министър Чакъров да оповести позицията си и да подпише ДОВОС.
*
През 2006 г. Дънди е внесла в държавния бюджет над 22 млн. лв. под формата на концесионно възнаграждение, преки и косвени данъци и социални осигуровки.
*
През 2006 г. Европарламентът разпитва Джевдет Чакъров относно забавените разрешителни за проектите в Челопеч и Крумовград. Министърът се оправдава със следните фактори:

1) Общинските съвети на общините са против реализиране на проектите;

2) Гърция и Турция се противопоставят на проектите, поради опасност от замърсяване на водите;

3) Договорът с "Дънди" не е изгоден за България заради растящите цени на златото на борсата и ниските концесионни отчисления за държавата и общините;

*
През 2006 г. "Челопеч Майнинг" стана първата компания от България, удостоена с международната награда „Зелена ябълка" за най-добри практики в опазването на околната среда, която се връчва от британската екологична организация Green Organization.
*
Януари 2007 г. - излиза статия във в-к "Файненшъл таймс", в която се коментира случаят "Дънди" в България: "Дънди не е първият чуждестранен инвеститор, който е принуден да чака повече от определеното по закон време, за да получи разрешителни. Подобен проблем имат около 400 компании".
*
Април 2007 г. - потвърдено е решението министър Чакъров да се произнесе по ДОВОС и от петчленния състав на ВАС.
*
"Дънди" изпраща на няколко пъти оферти до Министерство на икономиката и енергетиката с предложения да увеличи концесионното възнаграждение в полза на държавата.
*
През юни 2007 г. "Дънди" внася жалба срещу България в Европейската комисия заради блокиране на проектите на компанията.

Неудобните въпроси

Мината в Челопеч е едно от най-богатите находища на злато в Източна Европа. Не случайно изглежда фактът, че когато цената на златото на международните пазари се покачи над критична стойност и компанията възроди мината, като инвестира милиони лева, за да създаде модерно, ефективно и печелившо находище, апетитите към компанията се заостриха.

На няколко пъти министърът на екологията излизаше с твърдението, че икономическите интереси на държавата не са спазени при подписване на концесионния договор с "Дънди", въпреки че неговият ресор не се отнася до икономическите въпроси, а тези, свързани с околната среда. От друга страна опитите на компанията да се водят открити преговори и да бъде постигнато ново споразумение, като дори доброволно беше предложено да се заплаща по-високо концесионно възнаграждение, оставаха като глас в пустиня.

Много въпроси изникват и ще останат да бъдат задавани в случая с компанията Дънди. Защо точно "Дънди" беше нарочен? Защо не се спазват законите и договорите в държавата? Има ли опасност за другите компании в този сектор или други сектори да бъдат сполетени от подобна съдба? Защо бяха използвани екологични аргументи, след като се оказа, че спорните моменти са чисто икономически? Защо се отказваше открит диалог с чуждестранния инвеститор, а се използваха приоми, които приличат на рекет?

Финансиране на училищното образование

Цитат :

През 2008 година се очаква публичните разходите за образование в България да достигнат 2 608 млн. лв., или 4.1% от БВП. В сравнение с 2005 г. публичните разходи за образование са се увеличили с почти 50%. Относителния дял на публичните разходи за образование спрямо общите държавни разходи се запазва стабилен през последните години, като през 2008 г. е 10.8%. Каква част от тези средства обаче е предназначена конкретно за училищното образование? За да отговорим на този въпрос е нужно първо да опишем системата на финансиране на училищното образование в България и впоследствие да приложим данните от съответните официални източници.

Училищата в България се делят на две групи - държавни и общински. Държавни са училищата, които са с национално значение и се финансират изцяло от държавния бюджет. Към тази група се отнасят професионалните училища, училищата, в които се обучават деца със специални образователни потребности, училищата за лица, лишени от свобода и българските училища в чужбина. Финансирането на тези учебни заведения става чрез бюджетите на Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Министерството на земеделието и Държавна агенция за младежта и спорта.

Общински са училищата, които са с местно значение и се финансират от общинския бюджет. Тъй като образованието е делегирана от държавата дейност, голяма част от средствата за образование в общините постъпват посредством трансфер от държавния бюджет. При възможност и необходимост общините могат да финансират училищата и от собствени приходи. Контролът върху начина на изразходване на предоставените средства се осъществява от кметовете на общините.

С Бюджет 2007 се въвежда нов модел на финансиране в системата на народната просвета, базиран на принципа "парите следват ученика". От 1 януари 2007 г. всички държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена се финансират на основата на единни разходни стандарти, разработени съвместно от експерти на МОН, МФ и Световната банка. Единният стандарт за издръжка на ученик предполага обединяване на разходите за персонал и за издръжка, свързани с обучението на един ученик/едно дете.

През 2008 г. средствата определени по единните стандарти за делегираните на общините държавни дейности по образованието възлизат на 1,015,523 хиляди лева (тук се включват 10,045.5 хиляди лева под формата на стипендии - тоест определени без единни стандарти). По данни на Министерство на финансите само за училищното образование (изключвайки детските градини) средствата възлизат на 731,130 хиляди лева.

Отново на базата на единните стандарти са определени и средствата за държавните училища, които възлизат на 283,116 хиляди лева, разпределени както следва: Министерство на образованието и науката - 218,822 хиляди лева, Министерство на земеделието и продоволствието - 45,642 хиляди лева, Министерство на културата - 17,231 хиляди лева и Държавна агенция за младежта и спорта - 1,421 хиляди лева.

Това означава, че средствата определени по единните стандарти и предназначени директно за училищното образование в България (общо за общински и държавни училища) възлизат на около 1 млрд. лева.
Източник: Министерство на финансите; изчисления на ИПИ

Право на собственост и икономическо развитие

Цитат :

Индексът „Права на собственост" 2008 (International Property Rights Index - IPRI) е международен сравнителен коефициент, който измерва значенията на физическото и интелектулното право на собственост и връзката им с икономическото развитие. Инициатор на изчисляването на такъв индекс е Алианцът за право на собственост по идеята на Ернандо де Сото. Индексът се изготвя на базата на три различни аспекта на правото на собственост: Правова и политическа среда (Legal and Political Environment - LP), Физическо право на собственост (Physical Property Rights - PPR) и Интелектуално право на собственост (Intellectual Property Rights - IPR). Настоящото изследване анализира данните за 115 държави от различни точки на света, които формират 96% от стойността на световния БВП. Индексът е изчислен посредством данни за защитата правото на собственост, получени основно от експертни оценки и изследвания в самите държави.

Резултати

Резултатите са по скалата „0-10", където 10 е максималната оценка за най-добра защита на правото на собственост. На първо място в класацията, подобно на миналата година, е Финландия с резултат от 8.6. Второто място включва четири държави с резултат 8.3 - Норвегия, Дания, Германия и Холандия. Другите страни в челната десятка са Швейцария, Нова Зеландия, Великобритания и Швеция с по 8.2 точки и Исландия с 8.1 точки.

На дъното на класацията са Азербайджан (3.6), Нигерия (3.5), Бурунди (3.5), Молдова (3.4), Парагвай (3.4), Ангола (3.4), Венецуела (3.3), Чад (3.3), Зимбабве (3.1) и Бангладеш (2.9). Резултатите на тези држави показват острата нужда от защита на правото на собственост. В най-добрия случай - този на Финландия от 8.6 точки - също има място за още повече подобрения. В сравнение с миналата година общият резултат за цялата извадка от страни намалява.

Според класацията по индекса през 2008 г. България се нарежда на 71 място с резултат от общо 4.9 точки, като по отношение на Правова и политическа среда точките са 4.3, Физическо право на собственост - 5.5, а Интелектуалното право на собственост - 4.9. Според отделните показатели за защита на правото на собственост, най-високо е мястото на страната ни за защита на интелектуалното право на собственост - 60-то място. Общият ни резултат ни подрежда на една линия с Хърватия и Индонезия. Чили е на 26-то място с 6.7 точки, а Естония, Малта, Словакия и Унгария следват с резултати с разлика от 0.1 точки. Чехия се подрежда на 48-мо място с 5.7 точки. Латвия и Полша имат по 5.3 точки. Преди нас е и Румъния с 5.0 точки на 64-то място.

Ако разглеждаме стойностите на Индекса в различните региони, може да се обособи следната картина:

Вижда се, че Западна Европа има най-висок резултат, което е отражение от резултата на отделните държави в дадения регион. Почти всички страни от челната десятка принаделжат към Западна Европа. Същата е логиката и относно за региона с най-ниски постижения в това отношение - Африка.

Друго деление според резултатите на този Индекс е по групи на пет квинтила от по 20%. България попада в четвъртия квинтил заедно с Хърватия, Индонезия, Малави, Танзания, Виетнам, Бенин, Доминиканска Република, Алжир, Мадагаскар, Гвадемала, Аржентина, Украйна, Кения, Мозамбик, Уганда, Казакстан, Камерун, Перу, Хондурас, Замбия и Русия.

IPRI и икономическото развитие

Връзката между ефективните защити на правото на собственост и икономическото благоденствие е много силна, което доказва и следващата графика:

Графика 1: Взаимозависимост между нивото на БВП на човек от населението (в щатски долари) и класацията на държавите според Индекса, разделени на квинтили

Източник: IPRI - 2008 Report

Държавите от 1-я квинтил се радват на повече от 9 пъти по-голям БВП на чавек от населението в сравнение със страните от последната група. Връзката е правопропорционално и според изчисленията повишаване с една точка в общия резултат отговарят $7616 нарастване на БВП на глава от населението. Това съотношение показва колко важна е наистина защитата на правото на собственост в страната и как това се явява един от компонентите за икономически растеж и подобряване на икономическата среда в дадената държава като цяло.

Пример: Буенос Айрес, Аржентина

Sebastian Galiani and Ernesto Schargrodsky

Въведение

Деликатната материя на правото на собственост е решителен елемент от икономическото развитие. Основен аргумент тук е, че индивидите не инвестират достатъчно, ако могат да се възползват от инвестициите на другите. В сегашния бурно развиващ се свят широкоразпространена проява на незастъпено право на собственост са милионите хора без официални документи за притежаване на земята, която заемат. Програмите, даващи права над земята, са защитавани от много политически кръгове в ролята им на инструмент за намаляване на бедността. Ернандо де Сото изтъква факта, че липсата на право на собственост затруднява трансформацията на богатството на бедните хора в капитал. Когато има собственост, бедният човек може да използва земята за обезпечение при кредит. Кредитът може да се използва за развиване на ефективен проект, повишаващ производителността и дохода. Въпросът е дали в една реална ситуация би станало така?

Реален пример

През 1981 г. около 1800 семейства, нямащи никаква земя, окупират пустеещи земи в покрайнините на Буенос Айрес. Заселниците смятат, че земята принадлежи на държавата, но по-късно разбират, че всъщност е частна като се състои от 13 парцела на различни собственици. Заселниците отстояват на няколкото опита за изгонването им от земята по време на военното правителство в страната. След обявяването на демокрацията в Аржентина през 1984 г. Конгресът приема закон за отчуждаване на земята на собствениците в замяна на парично обещетение и го прокарва в местността. Така всеки от собствениците трябва да реши дали да приеме предложената компенсация или да настоява за повече чрез съдебни процедури. През 1986 г. осем от 13-те собственика приемат предложената от правителството компенсация. През 1989 г. правителството дава придобитото право на собственост на заселниците. През 1998 г. още един от парцелите преминава в ръцете на заселниците. Останалите четири случая все още се обсъждат в съда.

В резултат на всичко това към сегашния момент една част от заселниците имат право на собственост върху земята, а другата - не.

Резултати

Заселниците, които имат право на собственост върху имота правят повече инвестиции, свързани с дома, заради сигурността, че домът им няма да бъде иззет, а и представлява инструмент за повишаване на спестяванията. Бедните семейства, особено при нестабилна макроикономическа среда, не спестяват. Правото на собственост върху земята би им позволила на намалят настоящото си потребление и да се насочат към дългосрочни спестявания. По-доброто положение на хората, които притежават земята се доказва и от качеството на домовете им в сравнение с тези, които нямат право.

Собствеността се отразява и на размера и структурата на жилищата. Осигуряването е добър мотив за обясняване на тази разлика. Бедните хора по-принцип не се осигуряват и застраховат и не се ползват от пенсионната система в страната, което би им помогнало в труден етап или при пенсиониране. Обикновено за да осигурят сигурността си бедните увеличават семейството си. Понякога защото е трудно да се изгонят хора, живеещи в къщата без право на собственост; понякога хората създават повече деца, за да може да се предпазят от други заселници, които искат да им отнемат земята. Поради тези и други причини се наблюдава сериозна разлика между броя на членовете в домакинства, които живеят в собствено жилище и тези, които нямат право на собственост. Последните имат с 0.95 членове повече.

Разлики се забелязват и в степента на образование и здраве на децата на заселниците, както и намаляване на бременните между 14 и 17 годишна възраст. Изследването паказва, че дори съзнанието и начинът на мислени в двете групи започва да се различава.

Всичко това показва, че бедните общества не трябва да се изолират. При подходяща политика те могат да излязат от порочния кръг на бедността и да дадат своя принос за развитието на икономиката и обществото.

Белгия регистрира най-висока инфлация за последните над 22 години




През март инфлацията в Белгия e нараснала до 4,39 на сто на годишна основа спрямо 3,63 на сто през февруари, което е най-високото й равнище от 22 години, съобщи белгийското министерство на икономиката.

Като главен "виновник" за този силен инфлационен натиск се сочат растящите цени на енергията.

Поскъпнаха горивата за автомобили и за отопление, електричеството и газта за битови нужди, което пък доведе до по-високи цени най-вече в ресторантите и кафенетата, се отбелязва в комюнике на министерството на икономиката.

През същия период са поевтинели единствено цветя. Темповете на инфлация в Белгия започнаха да се ускоряват през есента на миналата година.

През септември нарастването на годишна основа достигна 1,5 на сто, през октомври и ноември бяха отчетени съответно по 2 на сто и 3 на сто, а през март тази година инфлацията достигна "рекорда", поставен през септември 1985 година.
Ами ние накъде тогава?

Сидеров: Пресконференцията на Ердоган бе отменена заради исканията на Атака




Пресконференцията на премиера Сергей Станишев и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган не се състоя. Планираната пресконференции се отменя по решение на двамата министър-председатели и защото пленарните разговори са продължили повече от час над предвиденото, обясниха от кабинета на българския министър-председател.

"Смятам, че нашите искания станаха причина премиерът да не слезе на пресконференция заедно с турския си колега", каза лидерът на Атака Волен Сидеров.

Малко преди предвидените изявления на двамата премиери Волен Сидеров и четирима депутати от Атака влязоха в Гранитна зала на Министерски съвет, където се очакваше да започне пресконференцията.

Преди да нахлуе в Министерски съвет, Волен Сидеров заяви, че ще се опита да постави въпроса за възстановяването от Турция на 10 млрд. долара обезщетение за имотите на тракийските българи, изселени през 1913 г.

Лидерът на Атака каза още, че ще се опита да обяви позицията на Атака за това, че Турция се намесва във вътрешните работи на България и конкретен пример за това е отношение на турския консул към решението на Общинския съвет в Бургас относно признаването на арменския геноцид.

30 души активисти на Атака скандираха в продължение на един час на площад "Независимост" пред МС "Турски мекерета", "Станишев бандит", "Фесовете вън".

Активистите на Атака издигнаха лозунг "Турция ни дължи 10 милиарда за тракийските имоти, Доган, плати ги!". Импровизираният протест беше продължение на митинга, организиран от партията пред храм-паметника "Александър Невски", който бе охраняван от два кордона жандармеристи.

Там присъстваха над 200 пенсионери и привърженици на Атака. Митингът срещу посещението на турския премиер беше разрешен вчера от столичния кмет.

На 23 март 2008 г. от партия Атака излязоха със становище, че предстоящото посещение на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в градове извън столицата е противозаконно.

Това се казва в декларация на партията по повод намерението на Ердоган да посети Търговище и Кърджали в рамките на визитата му в България на 27 и 28 март т.г. Финално Волен Сидеров се похвали, че са отменили пресконференцията на Станишев и Ердоган заради него и Атака.
************************
''Кучето,, кърти-подкрепям го!Доле тия мазни турци!

„Политически пазар” и кои са участниците на него*

Като при всеки друг пазар, така и на политическия участниците си взаимодействат и зависят един от друг като всеки се опитва да подобри положението, в което се намира. В стремежа си да постигнат повече облаги, те вземат различни решения. Биха ли могли да се обособят разликите между действащите лица на политическия пазар и тези, опериращи на състезателните пазари при пазарна икономика?

1. Политиците

Политиците са най-добре познатите участници на политическия пазар. Те се характеризират като главно заинтересовани да бъдат избрани и така се застъпват и в последствие подкрепят политики, които увеличават шансовете им за победа. За съжаление подобни политики не са непременно тези, които отговарят на интересите на обществото. Политиците се опитват да решат по-какъв начин да използват ограничените ресурси, главно парите на данъкоплатците, за да имат по-голям шанс за избиране.

Разходите и ползите поотделно

Едно от уникалните свойства на политическия пазар е разделянето на разходите и ползите на различните стоки и услуги, осигурени от правителството. Няма ясна връзка между данъците и доставянето на стоките и услугите. Индивидите, домакинствата и бизнесът, които получават блага от правителствените програми, може да не са същите индивиди, домакинства и бизнес, които са обложени с данък, във връзка с осигуряването на програмите. Това фундаментално разделение на разходите и ползите има широко приложение в политическата система. То позволява на политиците да предложат определени ползи на тези, от които търсят политическа подкрепа. В това се изразява и основният принцип: облагане при широка база за разсейване на разходите на данъкоплатците и предоставяне на приходите на специфични групи от хора, за да се концентрират ползите. Например, гледайки повечето правителствени програми, е лесно да се определят специфичните групи, към които са насочени ползите (бенефициентите), докато източниците на тези ресурси са по-малко очевидни.

Вземането на решения

В резултат на разсеяните разходи и концентрираните ползи, процесът на вземане на политически решения е много по-различен (и в много случаи доста по-сложен) от това, което се случва на пазара. Интересен феномен в политическата система е поддържането на специфични законопроекти, за да се получи одобрение на собствените програми на дадената политика. Този процес обикновено е в разрез с постигането на по-високо ниво на благосъстояние на обществото. Когато целта на политиците е само да бъдат избрани или преизбрани, общественото благополучие до голяма степен остава второстепенно.

2. Бюрократите

Другият основен участник на политическия пазар е бюрократът. Знае се, че ефективността на бюрократите от обществения сектор бледнее в сравнение с тези, заети в частия. Това е резултат от природата на институционалните ограничения и стимули в обществения сектор, където бюрократите не са просто индивиди със собствени ценности, което прави държавния сектор по-малко ефективен.

Мотивацията

Системата за стимулиране при правителствените бюрократи е наистина слаба. Бюрократите обикновено не получават заплащане според продуктивността си, а в зависимост от бюджета, който получат или броя на чиновниците, които надзирават. Вместо да окуражава бюрократите да пестят средствата на данъкоплатците, тази система ги подтиква към увеличаване на разходите. Начинът, по който се разпределя бюджетът, също създава изкривени стимули: правителството, най-общо казано, разпределя ресурси на базата на способността да се изхарчи цялата сума от предишната година. Резултатът е увеличаване на разходите в края на фискалната година, за да се изразходва целият бюджет и да се оправдае предстоящото разпределение.

Действащи като монопол

Неефективната структура е подсилена и от факта, че повечето правителствени програми, отдели и министерства оперират като типичен монопол - няма конкуренция и право на избор на гражданите. Като при всеки монопол тенденцията е към по-високи цени и по-малко количество и качество на продукта. При липсата на конкуренция правителството няма стимул да предложи наистина качествени стоки и услуги и то на приемливи цени. Освен това динамичният частен сектор е способен по-бързо и адекватно да реагира на промените в търсенето.

Леки, вместо тежки бюджетни ограничения

Бюджетните ограничения са една от основните разлики между частните предприятия и правителството.

Частният бизнес се сблъсква със сериозни затруднения и понякога това означава банкрут. Поради тази причина фирмата трябва да осигурява качествени стоки и услуги при добра цена. Общественият сектор няма този проблем и няма реален стимул да отговори на търсенето на потребителите.

3. Групи със специални интереси

Групите със специални интереси, както и избирателите, са неправителствени играчи. Те (еколози, защитници на децата, бизнес асоциации, сдружения, религиозни групи, професионални асоциации) обикновено се обединяват, за да добият важност пред избирателите и потенциалните си поддръжници. Тяхната задача е да представляват интересите си и да си осигуряват определени облаги.

Групите със специални интереси са способни да правят анализи, да разпространяват информация и да лобират. По този начин могат да бъдат полезни за отделните индивиди и домакинства, представлявайки ги пред правителсвото в замяна на финансиране. Огромни количества човешки труд и капитали се вливат в подобен тип организации с цел да се повлияе на правителствените решения.

За съжаление, политики, повлияни от специални интереси, водят до стремеж към извличането на рента и разход на ресурси. Рентите могат да са под формата на защитени пазари, субсидии, преференциално данъчно облагане и много други ползи, които не са достъпни за всеки. Това води до неефективно разпределение на оскъдните ресурси и може да се смята да разрушително и пречещо на производството.

4. Избирателите

Избирателите са може би най-интересната и най-малко разучаваната част от четирите групи. Те представляват и началото, и края на цикъла на политическия пазар. За разлика от икономическия пазар, където решенията за покупка и потребление могат да се правят стока по стока, избирателите трябва да изберат едно решение, за да приемат или не целия пакет от политики, предложен от политиците. Много е сложно за избирателите да изразят желанията си само чрез едно решение, с което да приемат накуп предложенията за данъчното облагане, здравеопазването, образованието, отбраната, околната среда и т.н. Разлики има и при поемането на отговорност. Ако потребителите не са доволни от качеството или цената на даден продукт или услуга, имат възможността да го сменят или директно да окажат натиск на отговорната организация. Друго е положението между недоволните избиратели и политиците и бюрократите - натискът е по-малко директен, ако изобщо можем да говорим за някакъв вид натиск. Първо, обикновено има няколко нива при доставката на определено благо или при осъществяването на правителствена програма. Второ, проблемите, представени в програмата, могат да бъдат резултат от лошото управление на предишно правителство. Трето, както беше споменато, основната характеристика на правителствените програми, е, че тези, които имат облаги от тях, не са същите хора, които плащат данъци. Чевърто, поради големия размер на правителствата в повечето индустриализирани държави, индивидите се сблъскват с много повече бюрокрация и е доста трудно да се открие виновният.

7 начина за намаляване на правителствения провал

Изхождайки от множеството провалени правителствени програми в различни области и инициирани от различни министерства, трябва да се запитаме дали има начин те да бъдат редуцирани или избегнати напълно. Методите за това могат да бъдат най-разнообразни, варирайки от промени в бюрокрацията и администрацията като повишаване и оптимизиране контрола върху тях и подобряването на стимулите на обществения сектор за категорично изключване на правителствените дейности.

Може би най-важната стъпка при намаляването на правителствените неуспехи е поставяне на приоритети. По този начин правителството ще може да по-добре да осигури ключовите услуги за гражданите и да го направи при най-ниските разходи. Отсъствието на ясни приоритети води до неефективно разпределение на ограничените ресурси. Кои са другите механизми за намаляване на провала?

1. Рационализация

Това изисква правителството да дефинира ролята си и да елиминира или поне да намали значително дейностите, които са извън същностните му функции.

Има безброй много примери, където е трудно да се изрази явен и прозрачен мандат правителствата или дори нуждата от правителствена намеса при наличието на функциониращ пазар. Преразпределението на капитали, субсидиите за земеделската продукция, стратегиите, свързани с развитие на индустрията и програмите за повишава на заетостта могат да не се осъществяват със съдействието на държавата. Така биха се освободили средства, нужни за други програми или намаление на данъците.

2. Приватизация

Приватизацията на правителствените инициативи също изисква изясняване на приоритетите при отговорностите и дейностите. За разлика от рационализацията, обаче, приватизацията налага продажбата на държавни активи на частния сектор за частни операции. Например, правителството може да реши, че не е необходимо или не е продуктивно за държавата да притежава, управлява, финансира или регулира газ станции.

Ползите от приватизацията са вече доказани. Публичният сектор като цяло използва по-малко капитал и повече човешки труд от частния. Друг факт е, че правителството набляга на изпълняването на някакви социални цели, а не толкова на икономическите и бизнес цели, което често води до неефективно разпределение на ресурси в полза на популярността на политиците. В краткосрочен период данъкоплатците еднократно печелят от продажбата на държавните активи,а в дългосрочен - икономически растеж.

3. Публично - частно партньорство (ПЧП)

За разлика от предишните два метода ПЧП определя централна и активна роля на правителството. В идеалния случай ПЧП обхваща сътрудничество и максимизира сравнителната пазарна мощ на участниците.

Пример за това може да бъде използването на метода на ПЧП при изграждането и поддръжката на инфраструктурата. Най-често частните фирми се наемат за дизайна, конструирането и поддържането на инфраструктурата, докато правителството осигурява финансиране и земя. Много ПЧП, обаче, също претърпяват неуспех. Главната причина е лошото планиране и неясните договорни споразумения.

4. Изнасяне на дейности към частния сектор

Тази опция предполага още по-голяма намеса на правителството от предната - това е буквално използване на частна фирма при осигуряване на дадена стока или услуга. Неуспехът може да бъде причинен по същите причина както при ПЧП.

5. Вътрешен контрол и мониторинг

Това ще позволи навременно откриване на несъвършенствата и по този начин ще намали загубите при провал на правителствена инициатива.

6. Засилване ролята на Сметната палата

Сметната палата трябва да изисква от всяко звено, министерство или програма да оповести плановете си за справяне с открити нередности или трудности при изпълнението на дейности. Последващите доклади с препоръки и отговори следва да са задължителни, като всички комуникации да са публични.

7. Осигуряване на разходните оценки

Сметната палата трябва да осигурява детайлни сметки на разходите при всички провалили се дейности на правителствата. Това би спомогнало за по-голяма точност и би дало на участниците на пазара по-съдържателна оценка за цената на правителствените провали.

* * *

Много са механизми, които могат да се използват за намаляване на неуспеха, които са и в интересите на правителството. Най-важните промени трябва да са върху изграждането на приоритети и установяването на правила и регулации, които позволяват развитието на ефективни и продуктивни решения.

Ключов момент е и определянето на степента на правителствена намеса, при която има максимален резултат от дадена дейност.

Първанов - целият в бяло


На фона на критиките към действията на полицията на 14-ти януари и очакваното ново "пушене на цигари" на близо 15 000 служители на реда, президентът Георги Първанов хвърли днес камък в градинката на премиера Сергей Станишев, критикувайки го за предприетата от него реформа в сферата на сигурността.

В лекция за предизвикателствата пред сектора държавният глава заяви, че без приемането на нова стратегия за национална сигурност, създаването на Държавната агенция "Национална сигурност", реформите в МВР и военното министерство са като поставяне на "каруцата пред коня". "Нерядко липсва синхрон в действията на различните институции, събитията се следват, намалена е способността за вземане на бързи и адекватни решения в критични ситуации", посочи президентът.

Първанов се зарече да създаде в рамките на администрацията си звено, което ще напише новата стратегия. "Повече решаването на този въпрос не търпи отлагане и аз имам намерението да взема инициативата. Ако правителството ни изпревари, няма да се сърдя, няма да ревнувам", каза президентът.

Премиерът Сергей Станишев, който изслуша лекцията на Първанов, прие спокойно хвърлената му ръкавица, въпреки че неговият екип повече от година подготвя стратегия за сигурност. Тя се пише от експерта Димитър Йончев в рамките на Съвета за сигурност към правителството. Документът вече е пуснат за съгласуване във ведомствата, включително и в администрацията на държавния глава.

Енергийната сигурност и кризата с доставките на природен газ беше основният акцент в лекцията на държавния глава. Първанов изрази съмнение в търговските измерения на газовия конфликт между Русия и Украйна като го нарече "сблъсък на стратегически интереси". Президентът отправи критики към правителствата от 1989 г. досега, че не са направили нищо за създаването на алтернативни трасета за доставки на газ. "Не само че няма алтернативна тръба на тази, която имаме от повече от две десетилетия. Извинявайте, ние нямаме една нова гайка, завита във времето след Тодор Живков", каза Първанов.

Той не пропусна да подчертае собствените си и тези на правителството усилия в осигуряването на допълнителни 4 млрд. кубични метра газ от алтернативни източници. "Не си спомням до 2005 г. някой да е търсил други източници на газ", допълни Първанов. Той за пореден път даде да се разбере, че не се е отказал от идеята си за повторно отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", което според него е възможно технически. "Колко тежка трябва да е кризата, за да ги отворим? Какъв е критерият за криза?", попита Първанов противниците на неговата идея. Макар и бегло, той спомена, че е възможно през юни да се проведе референдум за повторно отваряне на двата блока.

Първанов използва лекцията си, за да призове политическите партии да постигнат съгласие по националните приоритети, по които ще се работи, независимо от следващото управление. Държавният глава направи аналогии с декларацията за националното съгласие от 1997 г. Първанов изрази желание да започне диалог, за да се стигне до нова декларация и дори до пакт по основните приоритети. Ако това не стане, кризата на доверието към политическите партии, към институциите, ще се задълбочи, посочи президентът.

В коментара си за събитията от 14-януари, държавният глава изрази тезата, че "някой се опитва да измести и да подмени гражданския протест". Според него някой е решил да използва познатата схема от 1997 г. "Може да не са фенове, може да са същите онези ударни щурмови отряди, макар и кадрово обновени, от събитията през 1996 - 1997 година. Онези, които вчера посягаха на полицаите, вероятно са същите онези, които предизвикват сбиванията в Студентски град. Може би са същите тези, които охраняват част от заведенията там и не само в Студентски град", каза Първанов и поиска всички охранителни фирми да бъдат "качени на скенера". "Искам да знам кой им е дал и на какво основание им е дал и поддържа лицензите, на какво основание тези хора носят оръжие. Въпросът има общо с това, което стана пред парламента", закани се държавният глава.
----------------
в.Капитал

Потреблението на хранителни продукти, вода и енергийни ресурси ще се повиши драстично до 2030 г. вследствие на увеличаването на световното население до 8,3 млрд. души, прогнозира главният научен съветник към британското правителство проф. Джон Бедингтън, цитиран от вестник Telegraph.

Потреблението на хранителни продукти и енергия ще се увеличи с 50%, а на вода – с 30%, смята проф. Бедингтън. Това ще доведе до недостиг в много страни от Африка, Европа и Азия, а промените в климата ще усложнят проблема по непредсказуем начин, допълни той.

„Това ще бъде перфектната буря“, прогнозира той по време на конференция за устойчиво развитие, която се провежда в Лондон. Според него няма да се стигне до абсолютен срив, но нещата ще се влошат много сериозно, ако не бъдат предприети нужните мерки.

Според специалиста във Великобритания няма да има недостиг, но може да се очаква силно поскъпване на храните и енергията. В момента световните хранителни запаси се намират на 50-годишно дъно.

За да се предотврати този проблем, трябва да се използват растителни култури, устойчиви на болести, да се въведат по-добри практики за отглеждането им и да се използва екологично чиста енергия. В противен случай недостигът може да бъде причина за война, размирици и масова миграция на населението.

С промените в климата страните от северна Европа ще се превърнат в новите центрове за отглеждане на хранителни продукти, докато други региони ще трябва да използват по-съвременни пестициди, за да поддържат своето производство.
Сигнализирай за грешка

Потребителите на кисело мляко
Изострена чувствителност към цената и вкуса
Автор: Александър Крумов
03 юли 2008, 22:52

При киселото мляко хората са доста по-чувствителни към цената, отколкото при други категории. Това е исторически обусловено, тъй като до неотдавна то беше основна храна от първа необходимост, казва Дора Стрезова, маркетинг директор на "Данон Сердика". Управителят на "Гавра ООД" Чавдар Спасов добавя, че "потребителите се интересуват основно от цената на продукта". Според Елена Авелова, маркетинг специалист в ОМК, ценовият диапазон е стеснен и поради амплитудите в цените на всички кисели млека е трудно да се фиксират определени ценови сегменти. В същото време проектът "Таен клиент" на сп. "Регал" от април показа, че разликите в цените между най-евтиното и най-скъпото кисело мляко в един магазин достигат до 48 ст. (В ХИТ например, в който най-евтиното мляко е 42 ст.) Тоест ценова сегментация по-скоро съществува. При това често (но невинаги) най-ниската цена се държи от собствената марка на веригата.

Собствените марки

"Собствените марки са традиционна практика за повечето вериги. Освен цена обаче те трябва да гарантират и някакво прилично качество, за да могат да се наложат на пазара. Това не се постига винаги поради честата смяна на производителите на собствената марка, което намалява ценовата й конкурентност. А напоследък се забелязва и, че невинаги собствените марки са най-евтините на регала", обяснява Чавдар Спасов от "Гавра". Йолита Саралийска-Ботева отбелязва, че собствените марки имат място в кошницата на потребителите. Но добавя, че за пазара като цяло те са някак порочни и носят ползи предимно за веригата собственик. "Най-често качеството им е под въпрос, защото най-важният елемент от маркетинговия микс на собствените марки е цената. А за да се постигне ниска цена, се налага компромис, който потребителят поема понякога несъзнателно", казва тя. Бранд маркетинг мениджърът на ОМК изтъква и противоречието между типичните търговски марки и собствените така: "Очаква се марката да съществува дълго и затова в нея се влага. Жизнеността й иска комуникационната поддръжка, съхраняване на доверие като към човек, постоянство в продуктовите качества, развитие в нови продукти под същата марка и пр. Как да се съпостави постоянният дългосрочен стратегически процес с търговско решение за бърза печалба. Потребителите трудно асимилират това, когато вземат решение пред рафта. Те просто виждат цената и се усъмняват или в едните, или в другите." Дора Стрезова обяснява, че тъй като собствените марки в момента са насочени към силно ценово чувствителни потребители, те не влияят на стратегията на "Данон". ‘’Това, което ми се иска, е собствените марки да следват логиката на пазара. Смятам, че понякога те се продават на невъзможно ниски цени, като се има предвид себестойността на производството", казва тя. "Със сигурност собствените марки имат клиентела, но ние сме насочени към съвсем друг тип консуматори – такива, които търсят здравословни ползи, които са научно доказани и са уникални за "Данон". Може да се каже, че директна конкуренция почти няма", завършва Дора Стрезова.

Вкусът на потребителя

Пазарът на кисело мляко се дели на два сегмента – натурално и ненатурално (плодово, за пиене и т.н.)."Вкусовете в момента са много разнообразни, като много голяма част от населението се ориентира към по-сладникавите млека", обяснява Чавдар Спасов. Докато при ненатуралните млека има доста подкатегории и разнообразие от вкусове, което затруднява дефинирането на типични потребители, при натуралните млека потребителският профил изглежда доста по-ясен. Според Дора Стрезова "при натуралните кисели млека се забелязва ясна тенденция за оформяне на два вида консуматори – едните търсят киселото мляко за директна консумация, а другите – за готвене. Нашите проучвания и разговори с потребителите показват, че обикновено хората търсят по-качествените, съответно по-скъпи кисели млека за директна консумация, а за готвене избират по-евтини". Според нея за директна консумация се търси кисело мляко със средна и висока масленост главно заради по-добрия и плътен вкус. "България се характеризира с голяма консумация наведнъж, затова тук са разпространени големите разфасовки за разлика от много други европейски страни, където хората купуват много по-голям брой кофички, но с малки размери", добавя маркетинг директорът на "Данон Сердика".

Според Йолита Саралийска-Ботева (ОМК) "повечето хора изпитват интересен сантимент към т.нар. домашно кисело мляко – онова с каймака, високомаслено, с отчетлива режеща и едро гранулообразна структура, специфичен мирис, което лесно и бързо се разваля и има кисел вкус". Тя добавя, че индустриализацията в производството на кисело мляко е довела до много по-висок контрол на суровините и качеството. "Когато говорим за качество, ключовите думи са постоянно качество, защото често на фокус групи може да се чуят коментари от рода: "Да, този продукт ми харесва, пуснаха го скоро, ама му развалиха качеството." В този ред на мисли постоянното качество е все по-важно и пазарът се развива към търсене на най-доброто съотношение качество/цена", обяснява Дора Стрезова.

Според Чавдар Спасов вторият по важност признак (след цената – бел. авт.), по който потребителите избират кисело мляко, е гъстотата. "Много от потребителите купуват мляко само защото е гъсто, без да поглеждат състава му. В индустрията е разрешено употребата на нишестета и стабилизатори, но те задължително трябва да бъдат посочени на етикета", казва Спасов.