Дълъг изморителен ден,слънцето ярко печеше неговото полуплешиво теме.Вървеше,връщаше се от тежката работа,която работи.А тя беше да оцелява всеки ден в начинанието живот.Прибра се в къщичката си,която беше 1 стаичка с малко прозорче.Седнал размишляваше-,,заслужавам ли такъв живот,защо всичко е толкова просто,а същевременно толкова трудно?''Стоя така няколко часа,слънцето бавно-бавно беше слезнало почти до хоризонта,но все още беше много топло.Толкова топло,че усещаш диханията си във въздуха,които биват върнати още по-топли от насрещния топъл ветрец.Замислен,витаещ в съдбата си гледаше през прозорчето,което беше малко,но сякаш беше неговата душа,неговото спасение от самотата.Горещият ветрец вкарваше прах,но на него това не му пречеше,интересуваше го единствено погледът му,който бе съсредоточен в/у жената отвън,жената с грубите ръце,вкопчена в борбата на своя живот,за оцеляването си.Грубите и ръце силно държаха инструмента с който тя обработваше земята.Тежките въздишки,цялата тази атмосфера на този ден,животът,съдбите,мечтите всичко това го накара да се замисли защо все още броди по пътеката на своя живот-жалък изпълнен с мъки и терзания.